ХИМН


На Дряново, сред китните чукари, 
де лъха свежест, мир и благодат, 
под стряхата на бедни колибари, 
дошел си ти на тоя божи свят. 


Но не за мир суетен и забави, 
живот ти даде вечната съдба, 
а светъл ум и чувствата си здрави 
да поднесеш в народната борба. 


Не вслуша се в бащини съвети – 
да станеш на света човек богат; 
на племето ни скъпите завети, 
подхвана в своя път с любов и жар. 


Да бъдеш лъч, утеха и закрила, 
за своя паднал в бедствие народ, 
душата му да сгрееш с бодра сила 
и с пламенен копнеж за нов живот. 


И литна ти с младежко вдъхновение, 
ту в тоя град, ту в онзи манастир, 
но не да дириш своето спасение, 
и не за отдих, щастие и мир. 


Ти търсеше навсякъде все просвета, 
духовен лъч за жадния си ум, 
за да си нощем в битката подзета, 
водач да си в спасителния друм. 


И така постигна целите желани, 
така стана корав като гранит, 
без страх от остри турски ятагани, 
без страх от грък, коварен – Неофит! 


Често ти сред черква, в школото, 
как браниш с пламък родния език, 
как дигаш гръмък глас против теглото 
и сочиш път към подвига велик. 


Дори когато от родните предели, 
прогони ти жестокият ни враг, 
ти всичко, що в живота си спечели, 
раздаде го на българите пак. 


И все така живял си ти в борбата, 
понесъл кръста тежък на Христа, 
на брата си да готвиш дни честити, 
свободни дни на труд и красота. 


Отдавна вече легнал си в гроба, 
далеч от своя свиден роден край, 
хомот не стига шията на роба, 
за българина свобода сияй. 


И ний потомци на борци велики, 
пред твоя лик молитвено стоим 
и вярваме: бедите многолики, 
с водачи като теб ще победим. 

Текст на химна - Стоян Георгиев